Космическа философия
Константин Едуардович Циолковски
1935
превод Дияна Златева, сп. „Палитра“, бр.30, август-декември 2007
1.Ние се съмняваме в повсеместно разпространения живот.
Разбира се, на планетите от нашата система е възможно ако не отсъствие на живот, то неговата примитивност, слабост, може би уродливост и във всеки случай изостаналост от земния живот, като намиращ се при особено благоприятни условия по отношение на температурата и веществото. Но млечните пътища, или спиралните мъглявини всичките имат милиарди слънца. Тяхната група съдържа милиони милиарди светила. Всяко едно от тях притежава множество планети и поне едно от тях притежава планета с благоприятни условия. Значи в крайна сметка милиони милиарди планети имат живот и разум не по-малко съвършени, отколкото на нашата планета. Ние се ограничихме с групата спирални мъглявини, т.е. с достъпната ни Вселена. Но нали тя е безкрайна. Как може да се отрича животът в тази безкрайност?
Какъв смисъл би имала вселената, ако тя не би била запълнена с органичен, разумен, чувстващ свят? Защо биха били нужни безкрайните пламтящи слънца? Защо ще е тяхната енергия? Защо тя да пропада даром? Нима звездите сияят за украшение на небето, за да доставят наслаждение на човека, както са мислили през средновековието, във времената на инквизицията и религиозното безумие.
2. Ние сме склонни да мислим също така, че най-висто развитие принадлежи на земята. Но нейните животни и човекът сравнително неотдавна са се зародили и сега се намират в период на развитие. Слънцето ще просъществува като източник на живота още билиони години и на човечеството му предстои през този невъобразим период да върви напред и да прогресира и по отношение на своето тяло, ум, нравственост, познания и техническо могъщество. В бъдеще го очаква нещо блестящо, невъобразимо. След хиляди милиони години нищо несъвършено, подобно на съвременните растения, животни и човека, няма да има вече на Земята. Ще остане само доброто, към което неизбежно ще ни доведе разумът и неговата сила.
Но всички ли планети в космоса имат такава малка възраст, както Земята? Всичките ли се намират в период на развитие, в период на несъвършенство? Както знаем от астрономията, възрастта на слънцата е най-разнообразна: от току що родени разредени гигантски светила до угаснали черни джуджета. Старците са на много билиони години, младите слънца даже още не са родили своите планети.
Какъв е изводът? Излиза, че би трябвало да има планети на всякаква възраст: от пламтящи подобно на слънцата до напълно мъртви поради угасването на техните слънца. Значи едни планети още не са изстинали, други имат примитивен живот, трети са дораснали до развитие на тях на низши животни, четвърти вече имат разум, подобен на човешкия, пети са направили още крачка напред и т.н. Оттук се вижда, че ние трябва да се отречем от мнението, че най-съвършеният живот принадлежи на нашата планета.
Все пак стигаме до извод, който не е съвсем утешителен: във Вселената несъвършеният, неразумният и мъчителен живот е разпространен в същата степен, както и висшият разумен, могъщ и прекрасен живот.
3. Но верен ли е този извод? Не, той не е верен и ние сега ще изясним това. Стигнахме до извода, че възрастта на планетите е най-различна. От това следва, че има планети, които по развитието на своя разум и могъщество са достигнали висша степен и са изпреварили всички останали планети. Те, след като са преминали през всички мъки на еволюцията, знаейки своето печално минало, своето предишно несъвършенство, са поискали да избавят другите планети от мъките на развитието.
Ако ние, земните жители, вече мечтаем за междупланетни пътешествия, то какво ли са достигнали в това отношение планетите, които са с милиарди години по-стари от нас! За тях това пътешествие е също толкова просто и лесно, както за нас пътуването по железопътната линия от един град до друг.
На тези напредничави, зрели планети размножаването върви милион пъти по-бързо отколкото на Земята. Впрочем, то се регулира по желание: трябва ли им по-съвършено население – раждат го бързо, в какъвто брой им трябва.
Посещавайки заобикалящите ги незрели светове с примитивен животински живот, те по възможност го унищожават без мъчения и го заменят със своята съвършена порода. Хубаво ли е това, не е ли жестоко? Ако не би била тяхната намеса, то мъчителното взаимно избиване на животните би продължило милиони години, както и досега то продължава на Земята. Тяхната намеса за съвсем малък брой години, дори дни унищожава всички страдания и поставя вместо тях разумен, могъщ и щастлив живот. Ясно, е че последното е милион пъти по-добро от първото.
Какво следва от това? Следва, че в космоса няма несъвършен и страдалчески живот: него го отстранява разумът и могъществото на напредничавите планети. Ако той съществува, то той не е на много планети. В общата хармония на Вселената той е незабележим, както е незабележима прашинката върху белоснежното поле.
Но как да разбираме присъствието на страданията на Земята? Защо висшите планети не ликвидират нашия нещастен живот, не го прекратят и не го заменят със своя прекрасен живот? Има и други планети подобни на Земята. Защо страдат? В съвършения свят, освен преобладаващия прогрес, има и регрес, назаден ход. Освен това цветята на живота са толкова прекрасни, толкова разнообразни, че най-хубавите от тях трябва да се отгледат, да се дочакат семената и плодовете. Макар напредничавите планети да са изпреварили другите, но нали това може би се обяснява с тяхната по-голяма възраст.
Може да има късни планети с по-добри плодове. Необходимо е да се запълва регреса на Вселената с тези закъснели плодове. Ето защо са оставени без намеса неголям брой планети, обещаващи да дадат необикновени резултати. Между тях е и Земята. Тя страда, но не напразно. Нейните плодове би трябвало да бъдат високи, ако са ù предоставили самостоятелно развитие и неизбежни мъки. Пак ще кажа, че сборът на тези страдания е незабележим в океана от щастие на целия космос.
4. Други мислят: Ние имаме години живот и децилиони години небитие! Не е ли това всъщност небитие, тъй като битието в масата от небитие е незабележимо и е като капка в океана.
Но работата е там, че небитието не е белязано с време и усещане. Затова то един вид не съществува, а съществува само животът. Късчето материя е подложено на безбройна поредица от животи, макар и разделени от грамадни промеждутъци от време, но сливащи се субективно в един непрекъснат и както ние доказахме, прекрасен живот.
Какво излиза? Това, че общият биологичен живот на Вселената не само, че е високоразвит, но и изглежда непрекъснат. Всяко късче материя непрекъснато живее този живот, тъй като промеждутъците на продължително небитие протичат за него незабелязано: мъртвите нямат време и го получават само тогава, когато оживяват, т.е. приемат висшата органична форма на съзнателно животно.
Може би ще кажат: нима е достъпен органичният живот в центровете на слънцата, планетите, газовите мъглявини и кометите. Не е ли обречена тяхната материя на вечна смърт, т.е. на небитие? И Земята, и ние, и всички хора, и целият органичен съвременен живот на Земята е бил някога вещество от Слънцето. Но това не ни е попречило да се измъкнем оттам и да получим живот. Материята непрекъснато се смесва: едни нейни части си отиват в слънцето, а други излизат от него. На всяка капка вещество, където и да се намира, неизбежно ще ù дойде редът да живее. Няма да ù се наложи да чака дълго. Но това очакване и огромно време съществува само за живите и е тяхна илюзия. Нашата капка не изпитва мъчително очакване и няма да забележи билионите години.
Пак казват: аз ще умра, моето вещество ще се разсее по цялото земно кълбо, как мога да се съживя?
Преди вашето зараждане вашето вещество също е било разпръснато, но това не е попречило вие да се родите. След всяка смърт се получава едно и също – разпръсване. Но, както виждаме, то не препятства оживяването. Разбира се, всяко оживяване има своята форма, несходна с предишната. Ние винаги сме живели и винаги ще живеем, но всеки път в нова форма и, разбира се, без памет за миналото.
5. Бъдещите хиляди и милиони години ще усъвършенстват природата на човека и неговата обществена организация. Човечеството ще се превърне един вид в едно могъщо същество под управлението на своя президент. Това ще е най-добрият от всички хора във физическо и умствено отношение. Но ако членовете на обществото са висши по своите качества, то колко ли висш ще бъде научно избраният от тях?
Така се организират неизбежно населенията и на другите планети.
За могъщото население на висшата планета от всяка слънчева система ще бъдат достъпни не само планетите от тази система, но и цялото пространство около слънцето.
То се експлоатира в полза на населението, както и цялата слънчева енергия. Ясно е, че една планета е трохичка в слънчевата система. Тя не представлява център. Населението се разпространява по цялото пространство около слънцето. На обединение подлежи не само всяка планета, но и цялата им съвкупност, и цялото етерно население, живеещо извън планетите в изкуствени жилища. И така, след обединението на всяка планета неизбежно ще настъпи обединението на всяка слънчева система.
Могъществото им е толкова голямо, че те общуват помежду си не само с особени телеграми, но и лично, непосредствено, като познати. Хиляди години са необходими за такова пътешествие, но и хиляди години живеят другите жители на слънчевите системи, защото милиарди години бъдещо развитие, на която и да е планета, ще дадат на населението на всяка и неопределено дълъг живот. Катастрофите на слънцата, техните взривове, повишаването и понижаването на температурите карат населението всичко да предвижда и всичко да знае за съседните слънца, за да могат по-рано да се отдалечат от заплашващата ги опасност.
Образува се съюз на най-близките слънца, съюзи от съюзи и т.н. Къде е пределът на тези съюзи – трудно е да се каже, тъй като Вселената е безкрайна.
Ние виждаме безбройно множество президенти с различна степен на съвършенство. А тъй като тези категории са без край, то няма и предел на личното, индивидуалното съвършенство. Ако има стотици, хиляди президенти от различен ранг, ако обикновеният член на обществото вече е непостижимо висш за нас, хората, то колко по-висш би трябвало да бъде десетият, стотният, хилядният президент.
6. Ние говорихме досега само за нещата и съществата, които са от обикновена материя. Тя съдържа 2 или повече елементи, а последните са съставени от съединения на водородни атоми.
И така, ние говорихме за водородните същества, за водородния свят.
Но няма ли някакво друго вещество? Има при нас такова вещество – малко постижимият светоносен етер, който запълва цялото пространство между слънцата и прави материята и Вселената непрекъсната.
Има основания да се предполага, че слънцата и изобщо всички тела губят материята си толкова по-силно, колкото са по-горещи. Къде отива тази материя? Ние мислим, че тя преминава или се разлага на по-проста и устойчива, която се разпространява в космоса. Може би, това е етерът или друго неводородно вещество.
Но откъде са се появили слънцата, газообразните мъглявини и целият водороден свят? Ако материята се разлага, то би трябвало да съществува и обратен процес – нейният синтез, т.е. нейното образуване от отломъците на отново известната ни водородна материя от 92 вида.<
Обратимост ние наблюдаваме във всички механични, физични, химични и биологични явления. Трябва ли да говорим за това? На кого не са известни явленията на обратимостта, кръговия процес, когато разрушеното отново възниква. Подразбирам това явление в неговото широко значение в приблизителен, а не в точен математически вид, защото точно нищо не се повтаря. При тези явления обаче се спазва закона за запазване на енергията. Но тук се намесва скритата потенциална вътрешноатомна енергия на веществото и този процес понякога се обърква. Така радиоактивността на първо време е объркала учените. Да приведем най-простите примери за обратимост. Голямата скорост на телата преминава в малка и обратно. От течността се получава пара и обратно. Става химическо съединение и обратно. Всичките 92 елемента се разлагат на водород, а от последния се получават 92 елемента. Органичната материя преминава в неорганична (разрушение, смърт), а неорганичната в органична.
Така вероятно и разлагането на слънцата на едно място се съпровожда с образуването им на друго място.
Щом обратимостта е толкова обичайна, то защо тя да не бъде допусната и в разрушаването на водородната материя. Тя се превръща в енергия, но трябва да се мисли, че енергията е особен вид най-проста материя, която рано или късно пак ще даде известната ни водородна материя.
Какво представлява самият атом на водорода – началото на целия известен веществен свят?
Той е създаден от изминалото време, а то е безкрайно голямо. Следователно и атомът е безкрайно сложен. Водородът е имал много по-прости родители и още по прости дядовци и т.н.
Това не е ли подобно на произхода на човека? Не са ли били неговите предци все по-прости и по-прости съобразно степента на отдалечаване от нашето време. Родоначалник на човека е водородът, а по-близки негови предци са 92-та елемента. Но човекът е отдалечен от тези предци всичко на всичко с няколкостотин милиона или милиарда години. Това е толкова малко в сравнение с безкрайността! Какви са предците на водорода, ако ги вземем за няколко децилиона години назад?
С една дума, ако се раздели безкрайното време на редица безкрайности, то на всяка от тези безкрайности ще съответства своя материя, свои слънца, свои планети и свои същества. Всяка епоха по отношение на всички предшестващи я е грубо материална, и тази епоха по отношение на последващите е ефемерна. Всичките те са материални, но условно, по силата на извънредната разлика в плътностите на тези светове, едни могат да се нарекат духовни, а други материални. По отношение на нашия водороден свят всички предходни епохи са духовни. И нашата безкрайност от време, когато отмине и настъпи епохата на по-плътното вещество, ще стане духовна. Тя е същата, но това е относително.
Останало ли е нещо от предишните епохи: по-проста материя, леки етерни същества и т.н. Ние виждаме светлинния етер. Не представлява ли това един от остатъците на първобитната материя? Ние виждаме понякога необикновени явления. Не са ли те резултат от дейността на оцелели разумни същества от други епохи?
Възможно ли е да са останали следи от тях? Ще посочим пример. Нашите земни същества са започнали да възникват по време на изстиването на земната кора. Но едни от тях са дорасли до висши животни, а други са останали същите инфузории и бактерии, каквито са били. Изминало е едно и също време, но каква разлика в достиженията. Така че, може би, част от веществото на всяка епоха е оставило известно количество и от свойствената за нея материя, и от свойствените за нея живи същества.
Излиза, че сред нас и едновременно с нас съществуват безкрайно множество други космоси, други същества, които условно ние можем да наречем нематериални или духове.
Какви са те: съвършени или представляват уродливи явления подобно на нашите земни животни?
Ние вече доказахме, че зрелият разум на нашата епоха, отделян от космоса, ликвидира всичко несъвършено. Така че нашата водородна епоха съдържа в себе си прекрасното, силното, могъщото, разумното и щастливото. Говоря за общото състояние на епохата. Също така и разумът на другите епохи е излъчил само добро. Следователно сме заобиколени от съвършени духове.
Още един въпрос: имат ли те влияние върху нас или един върху друг? Всъщност, всички духове от различните безкрайности са материални. Но материята не може да не влияе на материята. Следователно, влиянието на духовете върху нас и по отношение един на друг е твърде възможно. Груб пример: вятърът вълнува водата, океаните и променя сушата.
Можем ли ние да се превърнем в тези духове и да живеем техния живот? Материята ту се усложнява, ту се разлага. И едното, и другото произтичат едновременно и винаги. Колкото повече време минава, толкова повече шансове има да се получи друга материя: по-проста или по-сложна. В първият случай от нашето вещество могат да възникнат духове, във вторият – по-плътни вещества, отколкото водородните. Разбира се най-възможното и близкото е възникването от 92-та елемента. Второто – възникването в елементите на най-близката безкрайност. Още повече време е необходимо за възникването в елементите от безкрайността от втори ред, по отдалечена и т.н.
7. Ще резюмираме изложеното:
А. По цялата Вселена е разпространен органичният живот.
Б. Най-важното развитие на живота не принадлежи на Земята.
В. Разумът и могъществото на напредничавите планети във Вселената я карат да тъне в съвършенство. Накратко казано – нейният органичен живот, с някои незабележими изключения, е зрял и затова е могъщ и прекрасен.
Г. Този живот за всяко същество изглежда непрекъснат, тъй като небитието не се усеща.
Д. Навсякъде в космоса са разпространени обществени организации, които се управляват от президенти с различен ранг. Един президент е по-висш от друг, и по този начин няма предел на личното или индивидуалното развитие. Ако за нас е непонятно висш всеки зрял член на космоса, то колко непостижим е президентът от 1-ви, 2-ри, 10-ти, стотен ранг?
Е. Безкрайността на изминалото време ни кара да предполагаме съществуването на редица своеобразни светове, разделени от безкрайности от по-нисък ред. Тези светове, усложнявайки се, са образували част от своето вещество и част от своите животни в първобитен вид. Те са съвършени по своя род и могат да бъдат наречени условно, вследствие на своята малка плътност, духове. Ние сме обкръжени от сонми духове от различни епохи и можем да се превърнем също и в тях, макар безкрайно по-вероятно е възникването в образа на плътната съвременна материя. И все пак нищо не ни гарантира, че няма да се превърнем в условни духове.
8. Оттук се вижда безкрайната сложност на явленията в космоса, която, разбира се, ние не можем да постигнем в необходимата степен, т.е. тя е още по-висока, отколкото мислим. С постепенното разширяване на ума се увеличават знанията и Вселената все повече и повече се разкрива за него.
КОЛЕБАНИЯ, СЪМНЕНИЯ, ВЪПРОСИ
Има явления, които може да се обяснят само с намесата на други същества. Например, разумното и умерено обръщане към висшите сили се изпълнява от някого, и особено, когато молещият е получил тяхното разположение и действително се нуждае от подкрепа. От нашата гледна точка, ако това и да не е съвсем ясно, то е възможно.
Но ето, как да се разбере помощта от умрели роднини и отишли си от нашия живот издигнати хора, когато вие се обръщате към тях, измъчени от нещастието и несправедливостта? Според нашата теория, те живеят блажен живот, но губят цялото свое минало, и вас в това число. Следователно, тук обръщането към тях е безсмислено.
Как те могат да ни помогнат?
Възможно е те, след като приемат друг образ, да остават наблюдатели на нашия живот. Но кой може да им посочи тяхното родство, ако самите те, както и всички други, са загубили своето минало?
Та и самото родство зад гроба вече няма смисъл.
Един човек, с много добър живот, разказваше, че винаги е получавал помощ в своите страдания от роднините си. Но когато той поискал да се увери в това без нужда, провеждайки експеримент, то веднага загубил подкрепата, т.е. не получил отклик.
Напълно ли са верни нашите утешителни изводи (за монизма)? Не остава ли след смъртта нещо от човека, някаква част от неговия земен нервен живот? Но тогава ние също трябва да допуснем това и за всички животни, макар и в най-разнообразна и низша степен. Съвременната наука не може да признае възможността за такива остатъци, т.е. остатъци на паметта от някакво съществуване. Най-накрая, ако това би било възможно, то и в настоящия живот у нас би останал спомен за безкрайното количество предишни съществувания. Това е немислимо, понеже нито една памет няма да помести безкрайността на предишните усещания.
Възможно е, помощта да оказват не роднините (в което няма никакъв научен смисъл), а други същества, виждайки нашите страдания. Това е напълно допустимо. Ние само мислим, че са роднините, но работата не е свързана с тях.
Аз много съм работил върху целесъобразността на природата и стигнах до положителен извод. Това е дълга тема и заслужава особено изследване. Някой ден ще споделя своите трудове.
Но ако Вселената е целесъобразна, то защо да не се допуснат неща, макар и напълно неразбираеми за нас, но полезни за човечеството.
Така, на Земята лошите постъпки намират възмездие, произтичащо, естествено, от самите тях. Но нали има и престъпления, които минават безнаказано до самата смърт. Всички знаят това и затова не се въздържат от лошото. Целесъобразността и общото благо изискват човек да се плаши от най-малкото отклонение от истината. Хубаво би било, ако той е уверен във възмездието след смъртта, в неотменимото възмездие, каквото и да става. Това би възпряло мнозина от престъпления. Това е хубаво, полезно и целесъобразно. Но щом това е тъй, то защо да не бъде така!
От научна гледна точка възмездието ни изглежда невъзможно, от етична – това е друго нещо.
Също така биха били полезни наградите за подвизите – каквото и да става: ако не в този живот, то в следващия. От наша гледна точка, те съществуват (монизмът). Неприятно е само това, че тези награди се получават безразлично дали и от престъпника и от самоотвержения деец.
Как може да се допусне, например, че виновниците за империалистическата война получават същата награда, както и Галилей, Коперник, Джордано Бруно, Гаус и др. Колко жертви, плач… и в резултат на всички едно и също: щастие и съвършен живот след смъртта. Идеята за наградите е полезна, но не е научна. Но от гледна точка на целесъобразността е допустима.
Различните вероизповедания са разпространявали идеята за наградите и наказанията. Мнозина са вярвали в тях, и затова тази идея е била полезна за своето време.
И сега масите им вярват, но науката не може да ги потвърди. Възможно е те, изигравайки своята целесъобразна роля, да се разсеят от знанието и да се заменят с някакви други убеждения, действащи също така в полза на добрия живот. Например, благодарността към природата, обещаваща висше блаженство. Благодарността, възторгът от бъдещото следсмъртно житие могат също така да послужат като въздържание от злото, както и страхът от наказание.
Мнозина умоляват висшите сили за прошка и по-добра съдба след смъртта за своите близки: родители, съпрузи, деца, приятели. Те не вярват много, но любовта към роднините ги кара да тревожат висшите сили. Мнозина рационалисти не могат да се откажат от такива молитви. Науката счита това за безсмислено; тъй като всички умрели, без разлика, би трябвало да се потопят в съвършенството на Вселената.
Ние се съмняваме и в науката. Някакъв вроден инстинкт ни кара, макар и смътно, не твърдо, с колебания да вярваме в разумността на нашите молитви. Разбира се, науката непрекъснато се развива, не стои на едно място, не е казала последната си дума. За всеки случай хората правят сякаш несъобразното, като не вярват и на науката: в нейната непогрешимост и окончателност. Във всеки случай, ако ние грешим, то голяма вреда от подобни грешки няма.
БЕЛЕЖКИ
Последното философско съчинение на Циолковски, написано на 8 май 1935. Публикувано е със съкращения в сп. ‹‹Техника – молодежи››, 1981, №4, стр. 22-26.
Искате ли да прочетете други произведения на Константин Едуардович Циолковски?
Можете да ги прочетете онлайн на български език или да ги изтеглите безплатно в PDF формат от уебсайта на „Научно наследство“.
Можете да ги прочетете онлайн в оригинал на руски език или да ги изтеглите безплатно в PDF формат на уебсайта на „Научное наследие“.
Приятно четене!